|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
КОЕТО ОСТАНА ОТ МЕН
ПОСВЕТЕНО.............
Камък по камък, та чак до основи
чувствах се счупен. Почти разграден,
уж бях стабилен, гредите уж нови,
ала на края - сал камък над мен!
Лист подир лист. Зеят празните клони.
Чувствах се празен. Увяхнал. Ранен.
Уж се разлиствах. Лелеех. Бе пролет,
ала на края - в пещта - Изгорен!
Ден подир ден и накрая година.
Чувствах сърцето - как бие за теб,
уж бях щастлив и самичък, любима,
ала на края, в животът свиреп........
Камък по камък, та чак до основи
чуствах се смазан и разграден.
Уж бях стабилен... гредите уж нови,
ала на края - сал камък над мен!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 138
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193223
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
