Бавно пред мене врата се отваря,
през нея минава прекрасна жена.
Тя ми напомня да не забравя
какво ми нашепва мойта съдба:

Тихо към нея аз да прекрача,
с усмивка наивна да поздравя,
после без повод аз да заплача,
пронизан от болка пак да простя.

Но в бъдеще време всичко това е,
сега ненавиждам тази жена.
Изгаряща страст вътре във мене
кървава рана разтваря сега.

Трябва ми време за да прогледна
и да открия в теб любовта,
а до тогава стой ти пред мене
да ми напомняш за мойта съдба.