Понякога...

Понякога трудно се връщам
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.

Понякога трудно излитам
прехапала дихание на стръка цветя.
Понякога много е трудно
от дъжда да стане дъга.

Аз тичам залепила на миглите
песни на влакове черни,
пълни с блясък от старите дни.
Аз бушувам... И мигам
като трапчинка... Като луничка....
Като клонка звезди....

Аз играя със кубчето плитки
на прехласнати жарки очи.
Аз пия от свенливите страсти
на шепите лунни бодли.

Аз понякога трудно се връщам
от ромолящия сън и мечта.
Аз понякога лесно забравям,
че детето стана жена.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: poetry_in_motion
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-11
прочитания: 51
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46715
   Съобщения: 196061
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70286
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759