Защо (2)

Защо не ме разбирате?

Нима аз вечно греша?

Защо искате от мен да се променя? Та аз съм си такава!

Не е лесна промяната.

Защо винаги нещо в мен се пречупва и сякаш се отказвам от всичко.

Ах да знаехте какво ми е отвътре!

Сърце покрито с болки неизлечими!

Как искам да помогна на всички? А съм толкова безсилна!

Колко тежко е да не можеш нищо да сториш!

Как кажи ми как да спра сълзите си от всички тези болки!

Как да скрия че ми е мъчно и да се смея.

Не знам как, но го постигам.

Но вече смеха не е същия - онзи детски, радостен смях пълен с мечти!

Вече не съм същата и от това ме боли, боли когато се връщам назад в спомените си!

И как сълзите да скрия?

Как силна да бъда аз? Не мога повече така да плача и да се предавам

какъв е смисъла да плача и да ме боли?

Днес ще плача утре пак и какво нищи няма да променя

искам да се стегна силна да съм пак!

Да посрещам тъгата си с усмивката и пак да плачa, но от бурен смях!

И знам до мен си ти обич моя!

Но когато те няма сама оставам пак!

И пак сърцето тъжи!

Защо всичко е тъй?

Защо?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf