Понякога от себе си желая да ибягам.
Понякога от мислите си опитвам се да се оттърся.
Понякога объркана и безсилна се чувствам.
Понякога и без извинение обидата преглътвам.
Понякога сама в своята стая стоя.
Понякога не мисля или говоря, когато трябва да мълча.
Понякога в мрака започвам сълзи да роня.
Понякога осъзнавам, че идея си нямам защо го правя.
Понякога зная, че никой няма да ме види, какво остава да ме разбере.
Понякога обаче продължавам да тая надежда за нещо по-добро.
Понякога усещам огън, бушуващ в гърдите, който силно ме задушава.
Понякога от студ замръзвам и дори одеало да се стопля не мога да открия.
Понякога от жажда устните ми пресъхват...
Понякога и от липса на целувки... отново изсъхват.
Понякога се опитвам от злото да избягам.
Понякога пък точно обратното ще направя.
Понякога заради тези мании и интриганти искам да се забуля.
Понякога става така, че искам от всички да се скрия.
Понякога искам света под нозете си да стъпча.
Понякога съм толкова безпомощна и слаба, че нямам сили да го сторя.
Понякога съм силна и непоклатима и своя свят аз превръщам в магия.
Но понякога просто желая да си отпочина...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ppyk_ppyk_girl
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-11
прочитания: 110
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49162
   Съобщения: 228233
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73982
   SMS-и: 811
   Снимки: 4987