ВРАТАТА МИ ОТВОРЕНА Е ОЩЕ...

* * *

Избеляха очите ми от гледане в пустото,

годините потекоха по бедрата ми,

един живот на гребена - в лустрото,

пулсира като вена на ръката ми...

Останала отворена вратата ми,

след ехото на стъпките ти в мрака,

приведена пищи душата ми

със пръсти сплетени в косата...

Раздадено на тебе без остатък,

целували сърцето ми разбито,

от устните ти пази отпечатъка,

чашата ти с вино недопито...

Все още екне ципът на багажа,

в ушите ми кънтят прощални думи,

които рикошираха в паважа,

а погледът ти сивкав до... куршумено!

Вина със греховете ми се срещат

във мене всичко е... изплакано...

Уж жив съм, а не се се усещам,

очите бели са от чакане...

Вратата ми отворена е още

и в спомена си чувам те да плачеш,

и сякаш никога не свършват нощите,

в очакването прага да прекрачиш...

Така си тръгна и не се обърна,

пусна бримки на... покоя,

какво не бих дал, пак да те прегърна,

и на колЕне да те моля - да си моя...!

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf