На другия бряг
беше утре.
А слънцето пак
закъсня.
Секундите падаха вятърно
под тънкият смисъл за бъдеще,
което да бъде последно...
...по калните рифове на мъглата
от няколко дена покоят
катереше устрем след устрем
и палеше с поглед епохите
закотвено чакащи себе си.

Но няма ме - няма и пропуски...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: KLAAS
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-11
прочитания: 274
точки: 67 ( виж далите точки )
коментари: 14 ( виж коментарите )
препоръчано от: 34 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212678
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73705
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954