Вълшебна вода

От късогледо взиране... наникъде

не ми останаха очи

уж бях събрала... в дланите

вода от извор, дето не горчи.

Отпивам бавно с устни зажаднели

по вените разлива се сребро

вода вълшебна, тя ще ме научи

да не повтарям думата „защо„

Защо изгрява Слънцето от изток?

Защо небето е като море?

С душата си ли стихове да пиша

и кой ли после ще чете?

Очите си погалих - с незабравка,

затворя ли ги - виждам по-добре

и плуващите кораби в небето,

и аленото в твоето сърце....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf