Веднъж те зърнах и... недоживях...

* * *

ПопИх те във очите си и там те скрих,

а сетне никога не те видях,

търсих те - от сЪлзите ти пих

и те желаех, като грях...

ПопИх те във очите си и там те скрих,

до днес се лутам без да те намеря,

какво сега аз дал не бих,

да спра да те жадувам и... треперя!...

Затворя ли очи, аз там СЕ виждам,

дълбоко в себе си да крача,

проклиням и... се ненавиждам,

че тръпна, че съм слаб, че... плача!...

Уж в мен попИ, а... пресуши ме,

премина, като блясък на комета,

който ме беляза - изгори ме

и потъна... във кръвта, като монета...

Веднъж те зърнах и... недоживях,

мига във който няма да те помня,

ти влезе в мен... за други ослепях,

така и не успях да те прогоня...

ПопИ в очите ми, а там те скрих

и...

сетне никога не те видях...

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf