Спомен тъжен, безпощадно,
преследва моята душа.
Аз опитвам тук бездарно
да пиша стих за любовта.

Стихът загубва свойта рима,
но аз намирам смисъл нов:
Не мога пак край теб да мина
без ново стихче за любов.

Бавно спомена помръква
дълбоко в моята душа.
Аз опитвам да довърша
своя стих за любовта.

Но съдбата ме прекършва,
за финал не съм готов
и безкрайно аз ще пиша
свойто стихче от любов!