Изгубих се
Изгубих се
Изгубих се по пътя
някъде на края на селото.
Казваха ми, че по неутъпкани пътеки
ще вървя,
но аз не им вярвах.
Надявах се,
че чистия шосеен път
мен очаква,
но уви...
Колко смешно само звучи,
колко смешно само изглежда!...
Пътят е
черен,
буренясал,
а очаквах Червен килим
с бели листенца посипан.
Наивността човешка е безкрайна,
а мислите така
разбъркани,
изгубени,
безцелни,
безпътни,
но все пак съществуващи,
но все пак въртящи се,
но все пак изскачащи неочаквано.
Продължават да ме водят
по планинските кози пътеки
и да ми показват
знаците,
символите,
надеждата,
че звездите светят и за безпътните,
за да ги упътят.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Just`Ju
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-09
прочитания: 121
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
