Изследователи (епизод 17)

Изследователи

Епизод 17

Изследователи

Вече пътуваме към поредната планетарна система в галактиката в която има разумен живот. Важното сега е, че имаме на среща си познанието... Но дали то бе върховно познание?

В залата за отдих отново беше разгорещено. Всеки се надвикваше над другия:

– Не искам да ви разочаровам, но според мен има скрита информация за псайкосите – каза Мел.

– Те са създателите – измъмри го доктор Зет.

– Вие сте фанатици – им извиках, но като че ли никои не ме чу в този момент.

– Според мен псайкосите се крият, защото имат съперници... – Започна да се надвиква над всички, голобрадият мъж. – Има достойна на тяхната цивилизация, техни съперници в всемирния космос. Те са началото на всички цивилизации.

– Мел – вдигна ръка със сочещ към мъжа показалец, доктор Зет – нима искаш да ме убедиш, че има същества който да са равни на съвършените, нима искаш да кажеш, че не сме ние и другите техни творения. Цялата ни история, еволюция и прогрес се дължи на техните способности. Нима искаш да ми кажеш, че тези същества които и да са те, не са единствените и че има техни подобни, със същите тези способности каквито имат и псайкосите.

– Знаем едно нещо – каза Марк и стана от мястото си – тези създания са описани като съществуващи. Трета раса която пътува в космоса, чрез така наречените пространствено времеви тунели.

– Какво всъщност знаем ние – каза Бето, който си беше кръстосал краката на масата. – Ние сме в пълно не видение спрямо процесите в природата, а търсим някакви си разумни същества. И ако ги търсим, то къде е всъщност разумното, кое е разумното. Преди да ни изпратят да изследваме тези същества, трябваше да се замислим какво всъщност е разумното и до къде достига разума. Очевидно е, че нашите умове не могат да достигнат до това ниво, на което мислят и съществуват тези същества.

Както винаги Бето беше рязък в изказването си. Джюлела се обади от другия край на масата:

– Важното е да се усъвършенстваме, за да може нашите души да преминат на по-горно ниво.

– Смятате ли, че съзнавате какво говорите?

Изръмжах със все сила сред всички които се надвикваха. И продължих, след като жуженето от всички спорещи гласове затихна.

– Съзнавате ли за важността на мисията ни. Изпрате ни сме от нашето цялото ни човечество, за да изследваме нови видове за нас. Видове, които са разумни. Но за какво?

В залата настъпи смут и пълно объркване. Всички се спогледаха. Тропнах с ръка по масата и отново събрах погледите им. Те се втренчиха в мен:

– Замисляте ли се за какво сме пратени? Защо въобще живеем и има ли смисъл нашето съществувание. Ще ви кажа- няма смисъл. Целият смисъл на земния човек е да продължи рода си и да създаде по-добри условия за следващото поколение. Всичко се прави с тази цел. Изследването на океаните, моретата, почвата, микроорганизмите, металите и цялата природа... Всичко... И точно в момента в който ние разбираме, че има смисъл, че не е важно само да оставим някаква диря след себе си, а да владеем вселената ние отново се затваряме в себе си и търсим някакво вътрешно противодействие. Да всеки един от вас е само един сложно програмиран природна машина, която действа и мисли, иска да се самосахрани и мисли че всички са като нея. Ами ако тези така наречени от вас господари нямат нужда от самосъхранение, ако те властват напълно над природата, над времето и над нас... „Тогава какво малки мои примати?”... Мислим си, е вселената е обширна, ще срещнем някой подобни на нас на нашия ранг и развитие. Подобни няма да срещнем. Разберете, че всичко в природата се създава индивидуално само по себе си, за да бъде уникално, уникален код които да свърже възлите в пространството и времето и съхрани причинно – следствената връзка. Всеки един от нас има право на избор, има право неговата машина да се навърже в поток с други и да направят цяла поточна линия, която да изведе от себе си нещо материално. Ние не сме тук заради останалите цивилизации, а заради самите себе си, заради материалното, заради тая поточна верига, която създаваме в пространство-времето. Замислете се... Просто се замислете за живота и за нашата мисия, за това, че пътувахте в криогенни камери замразени, цели деветнадесет години, открихте няколко вида разумни същества. Смисълът на нашето общетсво е материалното и за първи път ние може да се откъснем от този смисъл, да не гледаме в паницата на другия и да казваме „и аз искам така”. Аз искам вие да пожелаете познанието, върховната сила над всичко и всички. Само то ще ви даде повече в един живот, само то ще ви накара да изпитате удоволствие и наслада от опознаването на вселената. А за какво ни е това знание ли? Ще ви кажа... За удоволствие, за власт, за удовлетворение на всички сетива, за наслада по върховна от всичко друго. Усетете силата на познанието, докоснете се до върховното блаженство да изследваме нечие друго битие, да знаем за съдбите на хиляди то други същества вилнеещи под краката ни. Просто само се замислете!

След тези думи излязох от залата и отидох при пилот. В командната зала сега нямаше никой. Оставих ги да продължават да спорят и записах последния разговор в дневника. Екипажът ми се беше разделил на религиозни фанатици, който не искаха и да чуят тезите на научно обоснованите специалисти. При тях проблемът им се свързваше с това в какво те вярват, дали сетивата им са достатъчни, за да прозрат истината. Вероятно и те са прави за самите себе си. Дали е наука, или измислица, дали вярваш, или не въпроса беше да го почувстваш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf