МЕЧТАНИЕ...

Как хубаво е с тебе,
притихнала до твойто рамо...
По детски чиста и смутена,
обич - искрица за мене отредена...
Как хубаво ми е до тебе,
да тръгна весела, засмяна...
Песен нестинарска да запея -
като медена камбана!
Как хубаво ми е с тебе,
вятър в косите да повява...
Искрица - нежност да изгрее -
моята душа да запее...
Как хубаво ми е с тебе,
притихнала до твойто рамо...
Нежно да ме галиш и милуваш,
устни жадни да целуваш!

Как хубаво е с тебе...

04.06.2008 г.
Вили Карагьозова

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Вили Карагьозова
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-09
прочитания: 79
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239746
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67366
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653