САМОТА

Не знам за теб от какво значение е, но за мен тя е всичко, защото друго нямам. С нея като че ли ми е добре. Пък и вече доста дълго време сме заедно, свикнали сме една с друга. И ти пак ме питаш коя е тя. Не знаеш ли, не я ли виждаш в очите ми, не усещаш ли дъха ù... Тя не е просто до мен, тя е вътре в мен, част от мен. И има само едно име - САМОТА... И аз я нося през цялото време с мен, защото нито тя се отделя от мен, нито аз от нея, все оставаме заедно. Затова днес ще ми е много трудно заради теб да се разделя с нея. Да я заменя с теб. Това е равно на смърт за нея, а значи, че и част от мен също ще умре. Ти искаш само мен, нали? Тя не е поканена, не е желана, не е нужна... А аз за какво съм ти? Да ме обичаш, това ли чух? А после, когато любовта си отиде? Когато ти си отидеш? Аз, какво? Ще се върна пак при моята стара приятелка - САМОТАТА... Така ли ще стане? Не? Защо??? Аха, ти ще ме обичаш винаги, вечно... Не те разбирам...??? Казваш,че ще разбера само ако опитам, само ако тръгна с теб, така ли? Само ако те обичам? Ще тръга с теб, но преди това ще се сбогувам със САМОТАТА и се надявам да е завинаги. Ти ме почакай, сега идвам. Нека първо говоря с нея. Нека тя ми обещае да не се срещаме вече, защото аз вече си имам теб. Иска ми се да ú пожелая да срещне някого като теб, който да ú обещае, че ще я обича вечно, който ще ú обещае, че никого няма да е сама в безсънните нощи, който ще ú обещае сигурност, топлина и любов.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf