Болка

Ти търсил си точно мен,
цял живот аз това слушам,
допълваш всеки път с нова дума,
разкрасяваш историята, но вече не вярвам.

Живея сякаш сама, а ти си образ,
който се явява да ми връчи подарък,
още по голяма болка, парченце самота.
С това се храня, така минава всеки убит мой ден,
изолирана от света,плача и проклинам,
влюбените минаващи покрай мен.

Трудно е да си сам в суровия свят,
да няма ръка, която да те държи,
да не паднеш, пръгръщайките да прави
проблемите на парченца.

Върви си,за мен няма да има разлика,
поне ще знам, че не съществува вече
някой изпълнен с лъжа и фалшивата си подкрепа,
вземи бягай надалече и никога вече не ме търси.

Живота ми е достатъчно объркан,
пуст, сив, празен, облачен, мъглив,
за да допринася някой за тези тъжни мои дни.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: borqnka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-09
прочитания: 69
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193223
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753