От мълчание...

Нощта пак спусна
кадифено синята завеса.
Рой звезди
мънистено се разпиляха,
вятър нежно ги погали
и те по петолинието лунно
заискряха.
Редят се мелодично,
хармонично се преплитат,
танцуват,
загадъчно примигат -
мелодия магична
сътворяват,
като сбъднати мечти
в очите засияват.

Ще ми я изсвириш ли -
от дългото мълчание,
забравих май
да пея...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Laska
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-09
прочитания: 166
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48922
   Съобщения: 208367
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960