6 юни, за Дамян Дамянов...

Дали с края на века не си отиде и последния рицар - в поетичното пространство на България? Дамян Дамянов /1935-1999/ е един от малцината истински поети, които в своя полет пишеха върху безкрая. Любов и още любов: това е въздуха на тази голяма поезия. От един невероятен страдалец, който искаше да очертае хоризонт. С път от затише към музика. Той успя да я напише, защото бе прочетена. Но кога ще бъде чута - в съвършенството си? Близо десетилетие има тишина, необичайна и наранена. Липсва сребърна комета, коята да разпръсне възвишеността на поетичния кислород. Но вярвам, че от най-яркото съзвездие на България винаги идва светлина. Във вечната орбита има неродени слънца, които ще бъдат изгреви, защото истинските поети се раждат. Винаги между сезоните: у тях няма лукса и шума на изживяването.

Те носят съдба - да бъдат живот...

Дълбок поклон!

Павлин Пушкаров

2008-06-06

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Проза -> Публицистика
публикувана на: 2008-06-09
прочитания: 163
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 13 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48612
   Съобщения: 212630
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73192
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937