Дали с края на века не си отиде и последния рицар - в поетичното пространство на България? Дамян Дамянов /1935-1999/ е един от малцината истински поети, които в своя полет пишеха върху безкрая. Любов и още любов: това е въздуха на тази голяма поезия. От един невероятен страдалец, който искаше да очертае хоризонт. С път от затише към музика. Той успя да я напише, защото бе прочетена. Но кога ще бъде чута - в съвършенството си? Близо десетилетие има тишина, необичайна и наранена. Липсва сребърна комета, коята да разпръсне възвишеността на поетичния кислород. Но вярвам, че от най-яркото съзвездие на България винаги идва светлина. Във вечната орбита има неродени слънца, които ще бъдат изгреви, защото истинските поети се раждат. Винаги между сезоните: у тях няма лукса и шума на изживяването. Те носят съдба - да бъдат живот...Дълбок поклон!