Скитница

Вечер е.
Тегне небето под облаци черни.
Мълнии облизват земята -
болезнено
и стоварва се първият гръм.

Гръм след гръм.
Раздирят покоя -
нощният.
И само за миг,
заплющява безмилостен дъжд.
................

Тя е там -
странна самотница.
Под небето сърдито тихи крачки реди.
Тръгнала за никъде,
загледана в нищото.
Скитница жалка - с празни очи.

.........
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nejnost
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-08
прочитания: 70
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204712
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700