На дъното тайнствено на океана,
сред призрачни зъби от грапав корал,
където цъфтят анемони и плавно,
с подвижни течения, пясъкът бял
целува отчаяно бисерни миди,
пълзят октоподи и рибни стада,
пасат водорасли, разлистени в рифа,
галерата стара лежи настрана...

Хиляда години седят приковани
редиците с роби във мрачния трюм,
сто скелета бели с ръце по греблата
във синята бездна ридаят без шум.
А в задните трюмове, пълни с пробойни,
сто статуи мраморни вдигат тела.
Сто каменни, бели, красиви девойки -
богини родени в човешка ръка.

И само по лунните нощи русалки
надничат във кораба с тъжни очи,
да видят как плачат девойки от камък
с невидими в синьото скръбни сълзи...
Те помнеха как във бурята страшна -
женихи измолиха от Посейдон.
В ръце от стихии галерата грабнал,
на дъното богът направи им дом.

Гребците - венчани за статуи бели,
молбата изпълнена - брак в вечността...
Хиляда години... И още живеят
гребци и богини, венчани в смъртта.
И само понякога скръцва верига,
ръждясала котва, изгнила дъска,
бял пясък при буря на облак се вдига
и тихо се сляга по тях след това...

25.02.07
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: regina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-08
прочитания: 96
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52683
   Съобщения: 244549
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81815
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396