Вратата на любовта

По тротоара на житейския следобед

парченца суета се разпиляха.

Сред повей от надежди пролетни

като ненужни въглени изтляха:

Какво ли беше...

В празна стая, есенно откраднат от деня,

обгръщах болката си с плащ непреживяно минало.

Предъвквах радостта си сред презряла самота,

безвдъхновено в самосъжаление преминала.

С криле премръзнали от тъжна непотребност

към любовта неполетял, отново се здрачавах.

Във стъкленицата от предпазливост дебнеща

се блъсках. Но окован във себе си оставах.

Смален във ежедневие “безсмислено”,

без вяра лутах се сред чужди петолиния.

В пустинята от грях и страхове измислени

една врата отворена е от години....

Мечтая тази ситуация, за този светъл благослов,

божествената мотивация - да правя нещо от любов....

Да ме погледне старата гадателка и с дрезгав глас да изрече:

“- Ти влюбен си”, а после без изобретателност да ми прошепне...

“- Тя обича теб, момче!”...

08.06.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf