Нежно дихание с вкус на есен

Чуваш ли тишината ми?
Казват, била няма и глуха,
но аз чувам как в мене крещи
с твоя глас
и с моето минало,
в което звезда-вечерница
беше ти.

Виждаш ли болката ми?
Тя е сива мъгла с дъх на есен.
Капят унили листа
и превръзват раните.
Гнилост и плесен.
А ти...
Плачеш в мойта душа.

Самодиви, нежност,
в съня ти ще вият хора.
Не се буди, не ги отпращай.
Още малко ще остана,
там затворена и аз в съня.
Не се буди.
Не ме изпращай!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-08
прочитания: 87
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204708
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700