Безумно

Тихо стенание и вопли нечути

пълнят нощта на безумците.

Тези, които не виждат и чуват

на края сълзите и звуците.

Много забързани,

бясно объркани,

мисли безсмислени,

пълнещи празното,

търсещи в нищото,

гледащи в минало, което не е и било.

До лудост единствено водят,

до сълзи безкрайно горчиви,

до болка, която не стихва,

до страх, че и утре боли.

Дано да потъне в забрава,

дано да не помним дори,

че е имало някога радост.

Дано, за да спре да боли!

Дано да забравим доброто,

дано да покрием с лъжи

нашето хубаво някога.

Дано, за да спре да тежи!

Някой знае ли изхода?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf