Нежната борба

Необозрима шир пред мене се разтваря

и очите ми се реят в синева,

слънцето ме гали с топли ласки,

а вятърът ми шепне за морето песента.

Седнала на тази пейка,

тук на края на света,

аз се чувствам лека

като чайка, литнала на своите крила.

Аз съм пухче малко,

реещо се из простора.

Аз съм мелодията,

която ума превзема

и не знае миг умора.

Аз съм онзи блян -

за него ти мечтаеш.

Аз съм радост и тъга,

страст и свян -

знам тях желаеш.

Аз съм, бях и пак ще бъда

нежната присъда,

дадена ти затова,

че открадна моето сърце,

мислите делнични изгони,

душата без да се замислиш ми превзе,

а устните целува без умора.

Но пак като стихия и безбрежие,

като природата,

сама дарявам ти копнежите

на нежната борба.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf