Нерадостна съдба

Мяра няма тъгата в техните очи

те плачат нощем тихо, чак до зори.

С усмивки плахи на уста

променят своята съдба.

И вместо страх и сълзи, и ненавист

обичат хората, не знаят що е завист.

Копнеят за любов, семейство, топлина,

за повече човешка добрина.

Докосват с пръсти пъстрата дъга

тъгата им изчезва на мига.

Звездите стигат техните мечти,

а обкръжени са те от лъжи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf