Среща

Спри Любов, седни до мен,

разкажи ми - къде беше, кого срещна.

Не си отивай, Любов, остани до мен,

хвани ръката ми и ме изслушай.

Прегърни ме нежно, целуни ме,

защото вече нямам сили.

Толкова дълго те чаках, Любов,

а ти сега пак заминаваш.

Накъде? С кого? Кога?....

Аз имам хиляди въпроси,

а ти имаш ли какво да ми кажешБ

Седях през безсънните нощи и си мислех за теб

плаках, Любов, и ми се искаше да умра...

А аз липсвах ли ти? Мислеше ли си за мен?

Жадуваше ли да зърнеш очите миБ

Копнееше ли за топлината ми?

Кажи нещо; защо мълчиш?

Защо са тъжни очите ти?

Не се ли радваш да ме видиш?

Откакто замина, мечтая да те видя...

Спомням си всичко, станало преди -

как звездите в очите ти озаряваха пътя ми,

как изпод устните ни се раждаше магия

и сякаш целувките ти ме омагьосваха,

понасях се към небето, можех да летя.

А всяка наша нощ беше приключение,

всеки разговор - песен любовна,

всеки поглед бе щрих на художник.

Моля те, Любов, разкажи ми!

Какво се случи с теб?

Промени ли се?

Или си същия?

Обичаш ли ме още, Любов,

обичаш ли ме както преди?

Кажи ми, моля те, недей да мълчиш.....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf