Ще те забравя

Чуват се силни пронизващи сирени,
но никой не предполага, че те са от моето сърце.
Не виждат душата ранена, всеки вижда
фалшивото лице.

Цял живот с маска ходя, цял живот
за мен е самота и на ум си повтарям
ще те забравя.

Но всеки миг спомен преплетен
с този на ласките ти противоречи
на реалността ми - отчайваща самота.

Убиец на надежди, сериен, на никой непознат
вървиш, раздаваш надежди,
а после вземаш ги и заблудените забравяш.

Съдбата си отдавна на произвола си
започнал да подмяташ, може би и за това
душата ти е толкова празна, не чувстваш топлина.

Колко втрува това да бъдеш безчувствен
на този студен и подъл свят, да се преструваш,
че за някой всичко даваш, а после уплашен да бягаш,
да тръгваш, да се спираш, да обичаш и да презираш,
да падаш, да ставаш и на края да виждаш,
как нищо не става, оставаш сляп до края.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf