Далеч във мрака аз видях, че към мене идва черен влак. На де да бягам не разбрах, но бързо в храст се озовах.
От храста се огледах смело и що да видя - там пред мен стои момиче доста бледо и майче ми крещи: Кретен!
А аз погледнах я безстрашен придърпах я към мен с ръка и както бях си доста прашен прошепнах й: Жена мечта!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Този стих, както и "Спамер" са малко по различни като стил и усещане. И двата са отговор на критиката че твърде мрачни стихчета пиша...надявам се че отговора е бил подбаващ :)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------