Твоята река

Искаш обич, ала ето -

няма никаква следа...

Пак самотно е сърцето

и обвито във тъга.

Виждаш истината ярко,

без да бъдеш заслепен.

Вече си обвит от мрака

и напълно защитен

от фалшивия й блясък...

Днес разбираш с лекота

как и болка, и любов

извор са в една река...

В теб, която се разлива,

но решаваш само ти

да са бурни или тихи

в нея крехките вълни...

И заспиваш днес самотен

на брега на свойте чувства.

Тялото ти е студено

сякаш нищо ти не чувстваш.

Но на устните прозира

зад мъглата от тъга

най-спокойната усмивка...

... Топъл изгрев над река...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf