Никога не си е тръгвала

Спъна се. Във земните неща.
Лута се изгубена. И боса.
Тъмна, блудна, скитаща в нощта...
рошава, безлична, тъмнокоса...

Беше... кротка. Беше и прилична.
Беше чиста, спретната, добра.
Знаеше, че беше по-различна.
Май, един единствен я разбра...

Чух веднъж една житейска мъдрост
"Пуснеш ли я и се върне пак,
просто, от сърце не си е тръгнала.
Винаги била е твоя!" Факт!...

И... сега, е тъмно. Каменисто.
Търси пътя, вече да се връща.
Негова е. Негова наистина.
Малко уморена, но е същата.

Той... я чака, пак да се изправи.
Верен й е. Врекъл се до гроб,
да обича чак до незабрава
своята единствена любов.

А пък тя, на свобода обръгнала
и с достойнство на свободен роб,
никога от него не е тръгвала
моята изстрадана любов.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf