|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
И тази вечер...
Изпращаш ме до дървената вратня.
А мракът се подготвя да будува.
Ще тръгнеш към дома си сам. Обратно.
Оставяш ме сама. Да те сънувам.
Завоя!... Ето!... Още само миг...
И мислено си тръгвам с тежки стъпки.
Дочуваш мисълта ми, като вик -
вик на жена, залутана, безпътна...
Потънал в мисълта, която мисля,
ти вместо мен, изричаш я на глас -
"О, Господи, да знаеш колко искам,
да влезем заедно. Но в дом... за нас!
Да сготвим нещо просто за вечеря...
И хляб и сол да е, ще ни нахрани!...
Легло за двама, после да постеля..."
Ти, мълчешком последва мисълта ми -
"копнея да се сгуша... само толкова..."
Така добре, до дъно ме познаваш.
И твои са ми мислите. И болката...
Защо... и тази вечер ме оставяш?...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-06
прочитания: 135
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193225
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
