САМОИЗМАМА

но отрязаната плитка ме боли.
Суетата ми без теб е сивоока.
Всяка ласка диша с кървави бразди
и се врязва тишината надълбоко...

до чупливото ребро на нежността.
Там са тъмни от умора всички думи.
Там се ражда, топлокръвна, утринта
и залязва, неразкрита, помежду ни.

Пазя листите с откраднатия взор,
с непокорните звезди, вместо ресници.
Звънна в тъмното отчупено стъкло.
Черно-бялото остана... само скица.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf