|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ГЛАСЪТ ЕХО в дъжд
посветено.
---------------------------------------------------
Когато цяла нощ в едно сърце валя
Гласът на ехото, повтаряше: " Любима",
Когато локвите, не бяха от дъжда
И във душата бе калта - непроходима..
Когато времето, останало след нас
Се завъртя във кръг, обратно на стрелките,
Когато в спомен се превърна всеки час
И като лента ни премина пред очите.
И всеки вик, подобно капка от роса
Блести на слънце, после бавно се стопява
Сега вали - надеждата е кат трева -
пониква бързо, но и бързо пожълтява!
Тогава казваш - ‘Равносметка и съдба,
Ах, колко болка в този свят безкраен има',
a цяла нощ - в едно сърце дъждът не спря,
Гласът на ехото, повтаряше - ‘Любима'!
---------------------------------------------------------------
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-06
прочитания: 164
точки: 60 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 38 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46742
Съобщения: 197452
Лексикони: 2130
Коментари: 70352
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
