С надежда поглеждам прозореца черен
и в мрака навънка виждам звезди.
А те ми отвръщат с гасът си тъй нежен
история шепнат за чужди съдби:

"Живял нявга рицар. Красив, героичен!
Преследвал със смелост всички злини.
Но чуствал се беден, не бил той обичан,
сърцето му с обич не ще да трепти.

Тогава решил се безстрашния рицар
да тръгне да търси той любовта.
Но който попитал, все му отричал
да срещал е нявга такава жена.

Отчаян, героя към дома се запътил,
не сбъднал самотната своя мечта,
останал самотен  и сам се отписал
от шанса да срещне той любовта."

И докато слушах гласът на звездите
видях аз пред мене красива жена,
но спомен ли беше или надничах
във времето бъдно на мойта душа?