Спящият любим

Сутрин е. Самотно рано...

Идват първите зари

да погалят с топлина

този що до мене спи.

Легнал тихо тук, спокоен

сякаш няма грехове...

А самият той е грях,

който силно ме зове.

Има нещо тъй-невинно

в тази спяща красота.

Страстната порочност крие

във червената уста.

Дългите коси докосвам

до лицето ми сломени.

Всеки път ме омагьосват

щом зората ги поеме

в свойта огнена премяна...

Сякаш пламват в мойте длани.

Нищо по-прекрасно няма

във мечтите ми желани.

Спи спокойно, мой любими...

Аз до тебе тихо бдя

и понякога неволно

те целувам със уста...

по челото и косите...

И по милото лице.

Просто, за да те усетя...

Ти не се събуждай, не!

Тихо аз ще те погледам,

а сърцето ще тупти

пак преливащо от обич.

Спи, любими мой! Поспи...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf