О, Любов!

А сега, накъде?
Натам?...

Всяка моя избухнала мисъл
е процеп, в който потъвам.
Просто... Не знам...
Падна ми пердето
и дори не съжалявам
за думите, които изрекох...
Престрелка...
Не помня нищо след последния изстрел.
Безсъзнателно е небитието!
...
Уж, около мене има хора, а
невидима ли съм или какво?
Нещо там, със себе си спорят,
Но не, не е за Любов!
Не я познават.
Не се среща на реката за риба...
Няма я под покрива на мама...
Явно... без нея животът им... стига!
А и какво толкова
предлага едно женско рамо?!
Ами онази, дето майка й казваха?...
Мащехата щеше да се засрами.
По-голямо сърце би имала в пазвата
отколкото сто, като моята, мами...
...
Любов!
О, Любов!
Красиво подредени думи
за поети, за сираци,
за тийнейджъри, за безумни,
за наивници, за старци...
За онези, не познали я още,
за онези, възпяли я в лудост,
за онези, сънуващите нощем,
за онези, простили й блудствата...
О, Любов!
Какво си ти?
Сън? Мираж? Копнеж? Мечти?...
Безплатни са! Без мярка!
Толкова стихове ти посветих.
А вече дори
не ти вярвам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf