Вървя

Вървях,
ала спъвах се
и падах.
Спрях,
огледах се,
не съжалявах...

Ако живот имах друг,
пак такъв щеше да е,
пак щях да съм си аз.
Не го заменям с друг,
не ме връзвай с въже,
ще го скъсам от раз.

И отново да падна
знам, ще стана,
защото надеждата е с мен.
Може да съм банална,
но и сама да остана,
погледът напред ще е устремен.

Пак вървя,
ето - спъвам се,
но не падам.
Вече не кървя,
на теб отдавам се,
какво да губя нямам...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf