В твоите очи се влюбих, а не харесвах зелените. Страхът от мен обрулих, страстта кипна във вените. Събудих се от кошмара, премазващ ме толкова години. Разпали в мен (на живота) пожара, открих оазис сред мислите пустинни. Усмивката ми нежна върна, забравена в(ъв) тъмнината. В мига, в който ме прегърна, ти върна ми... душата!