Пипала

пипала

по бяла кожа

тежко острие

плът от сянка на стомана

удря светлината във очите

превива мрака във зениците

прехвърля остриета по душата

... и разсича себе си по другите

пипала на слънцето

отмиващи зеленото в очите ни

пипала на снежни демони

изгарящи сълзите

вледяващи огньовете

... вкаменяващи ръцете ми, които пишат този огнен ред във водни капки

които пускат пипала по други пипала...

отсичам още пясък за да пия

забивам воден камък за да ям от неговата плът...

за да вкаменя и своята кръв

преди очите ми да се напълнят с огън

а сърцето със вода

и пипалата пропълзяха

прозрачни бели змии

пълзящите сами по себе си

преди да са пораснали

от мисълта ми

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf