С ПЛАМ И ТРЪПКА

Изгрява луната като сребрист спомен
за онова вълшебно чувство неземно,
трептящо винаги в нас като миг отронен
но колко ни боли, че всичко е тленно.

Задъхано от бързане, времето ни гони,
а ние се обичаме, с плам и тръпка.
Не може то никога да ни догони,
защото направихме първата стъпка.

Ще минат години, светът ще е друг.
Любовта в сърцата ни ще е послание,
че радостта има смисъл единствено тук,
в просторите на живото ни съзнание.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-05
прочитания: 120
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759