|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Думи - като хляб и сол
Думите ми не са хляб и сол,
но днес искам с тях
да те нахраня.
Ето ти на тъгата ми
дървения стол.
Седни!
Преди отново дяволите ти
да те хванат
и да ме замеряш с думи -
стрелички отровен страх,
страх, че наранявам
мъжкото ти Его.
Стара книга,
потънала във прах,
е смирението.
Успокой се.
Mi prego!
Една усмивка
не струва много, нали?
Но в нея е затворено
нежно слънчево зайче.
Пусни го!
Нека на воля да си върви.
Отчупи от думите ми
препечено крайче.
Ще ти налея умората си,
май че малко горчи,
но ти отпий
и нека да помечтаем
за онези бъдни, безкрили дни,
в който какво е да си добър
вече ще знаем.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-06-05
прочитания: 84
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46716
Съобщения: 196106
Лексикони: 2129
Коментари: 70290
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
