Когато всичко е любов

Когато всичко е любов
и утрото е моето
разсъмване по топлата ти кожа
очакването е нищожното
усилие, което си е заслужавало
бавното ми пътуване през
времето...
където стрелките са спрели във Ти.
Когато утрото е сега
и ти си моето всичко,
а думите са отпътуващи влакове
на страхливи коловози
спрели завинаги
мръсното пухтене на вагоните
и храмът от светлина
е домът
за моята вяра
и дишането ми
съживено в гърдите ти.
Когато
тихата ни следа
е събудена в сърцето ми вечност...
Обичам те
и нека разлистената гора ме повтори
и нека полетите бъдат искани
петолинията разтворени,
музиката повторима и вечна,
топла
като обръч
от ръце върху ствол
на дърво,
което ни чака.
И нека светлината е моето
ранно събуждане...
изгрев чрез теб
припознат,
приповдигнат от близост,
извисен над низост
и жлъч
и лишен от капризи...
И нека денят е процепа,
през който се връща Бог
повярвал в обич завинаги.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
На Юли
Гората говори-инструментал!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: benelina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-05
прочитания: 174
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193220
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753