Мисълта на сърцето ти...

Дали си спомнят твоите завивки -
нощес, при теб е имало жена,
как тялото й с меките извивки,
браздило е по твоето, следа?
Дали, когато във съня ти, кротко
е дишала до тебе, си почувствал
от допира на устните й топли,
как целуват спящите ти устни?
Или, във твоя буден мъжки свят
топи се, като утринна омара,
присънена, нетрайна и без цвят,
дори, когато нощем се повтаря?
А тя, копнее,
твоите усмивки
да помнят денем, как са разпиляни
косите й, които с пръсти сплиташ,
с треперещи от щедрост огън - длани.
Да бъдат в страстен порив устремени,
към мене денем, чакащи нощта...
За мене и...
единствено за мене
да бъде на сърцето мисълта...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf