Сънувам

Като на лента спомени минават,
а аз все падам и падам.
А те и за секунда не престават,
независимо от туй, че страдам.

Крещя и падам в бездната назад.
Пищя, но няма кой да ми помогне.
И няма нищо дето да ме върне в тоя свят,
а и да има - то от мен не ще се трогне.

Това сънувам аз всяка нощ.
Като проклятие е този сън.
Започва точно в полунощ.
Плачейки се будя и излизам навън.

Непрестанно мисля за това.
Опитвам да направя промяна.
Това е сякаш врата без брава
и така изхода просто го няма.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf