|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Моите слуги
Как да не желаеш да си господар, когато има толкоз индивиди, готови да те глезят и в низостта дори да паднат, но заедно със тяхното пропадане и теб да завлекат, как да не желаеш, уви. Това са моите слуги, готови в скута ми са винаги да паднат. За твоите слуги помни, че всяка служба е до време и с колкото вино и хляб да си ги утолявал и с дървени огнища тях да си затоплял, ще дойде време, когато данъка не си платил за техните услуги всеотдайни, ти сам ще бъдеш техния слуга и те ще бъдат твойте господари.
P.S. Кесаря в желанията свои скромни е беден и нуждаещ пътник в страната на слугите е заложник, роб на своите пороци сам робува на слуги.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: dgeorgieff
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 29
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45338
Съобщения: 239750
Лексикони: 2032
Коментари: 67367
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|