Тръбите на ужасната ти баня започнаха да се предават да издъхват неразбрани и пресъхващи и пожеланията ти за повече все повече вода ще ли се чуят от отсъстващите пръсти върху лястовичите гнезда с които сутрин се надпява толкоз време...
време толкоз мина като песен през комина на пръсти на ужасно боси пръсти и студени ярко-сини теменужки не успяха да докоснат простотата с която бе напълнил стаята и чая за приятели и самотата на чадърите събирани с години в ъгъла на непоследователната стая до края на поредната бутилка...
ярост разумно подредена по лавиците наоколо и птиците и препарираните лешояди като алхимици се разхождаха из спомените ти но късно и...
жестокото сбогуване с досадата на първите петли и на прозяващите се касапи от долните етажи и приспивното стакато на сатърите като в ръцете ти...
тромпета...
и оставащите няколко безсмислени секунди въздух преди звука на тишината...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------