Спомняш ли си как в гората
си играехме като деца?
Как изпълвахме Земята
с най-прекрасни чудеса?

Виждаш ли ни двама заедно
как превръщахме света
в нещо толкова потайно,
че ни спираше дъхът?

Как играехме самички,
как направихме беля...
Как се криехме от всички
в къщата в оназ гора...

Там се смеехме със тебе,
още бяхме си деца,
но в едно се бяхме слели
водени от любовта.