Аутопсия...

Секундите
преди да ми прощепнеш
онези малки имена
на билките
с които ме лекуваш
всяка вечер
са нещо като
пламък
за свещта
на мъничкото ми сърце...

Сълзите ти
преди да ме погледнеш
с онези тъжните очи
на пролетта
с която ме лекуваш
всяка сутрин
са нещо като
облак
за дъжда
на мъничкото ми сърце...

А слънцето
преди да ме събудиш
пак е спряло...

и те чака
да изгрееш
във мъничкото ми сърце...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 124
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48589
   Съобщения: 211741
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73145
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937