|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ще ме чакаш ли?
Знам,
че се надяваш да се върна.
А може би
и аз го искам...
Липсват ми разходките вечер
в старото Търново,
пъстрите мелби,
късните пици,
шарения свят
от тротоарните върволици,
и дюкянчето
с огърлиците мънистени,
и
живеца в очите ти...
Да знаеш само,
как ми липсват
всички наши минути
неспестени,
щедри,
разточителни...
Липсват ми ръцете ти,
нежната им нерешителност
и страхът ти да не ме загубиш,
и лицето ти
с меките черти...
Липсваш ми,
липсваш ми
целият ти!
И... да -
искам да се върна.
Да бъде пак като преди.
Но трябва да се върна
с неразделено,
свободно сърце
и
за последно.
И може би
точно затова го правя -
пак съм с него,
чак до живеца да ме нарани.
Само така
болката ми ще го забрави...
Но
ще ме чакаш ли ти...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 214
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 40 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7721
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213676
Лексикони: 2292
Коментари: 73231
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
