Отсреща...

една жена отсреща
на балкона оправяше
косите си
и само няколко
безкрайно тихи стъпки
ме деляха
от луната

един изгонен мъж
отсреща на балкона
простираше
душата си
и само няколко
безкрайно тихи стъпки
ме деляха
от луната

едно дете отсреща
на балкона ме гледаше
и аз му се усмихнах
и само няколко
безкрайно тихи стъпки
ме деляха
от луната

едни ужасно късни
стихове
доплуваха отсреща
от балконите
и вече нищо
съвсем нищо
не може да ни раздели
с луната...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-03
прочитания: 96
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239746
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67366
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653