R

Ние сме безпътни идиоти,

крехки фигури, блуждаещи в безкрая,

две деца, два гаснещи живота,

две тъжни дупки в портите на Рая.

Езикът ни потъва в тишината,

лодката ни клати се безпътно,

бегло знаем ща е добрината,

сенки сме - бездушни и безплътни.

Нека във мълчание отминат,

тези наши мразени минути,

нека се изнижат през коминът,

думите неказани,нечути.

Бавно ще угасва тишината,

и със нея - цялата надежда,

после ще настъпи самотата,

времето без свян ще ни поглежда.

И накрая - ние сме минути

бързащи, заставящи, нахални,

крачещи, със времето обути,

празнични, работни и прощални.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf